1. Произход
1.1. Първа генерация
Като дете баща ми е имал желанието да свири на китара и в много ранна възраст някой му е показал основните акорди. Научил е всичко останало по слух, а също така е бил и в група като ученик. В 20-те си години му била дадена възможността да пътува в чужбина и да печели добри пари с музика, но вече е бил с майка ми, искал да остане и да изгради стабилно семейство, затова отказал. Това е само негово хоби и никой в нашето семейство няма професионален опит с музика.
Благодарение на баща ми винаги бях заобиколен от китари и музикална техника, тъй като е колекционирал китари през годините. Притежаваме различни видове като акустична, класическа, 12-струнна акустична, електро-акустична, електрическа и дори бас китара, повечето от които са изработени от българския производител Кремона. Щраквайки върху снимката, можете да видите първата китара на баща ми от началото на 70-те, в най-десния ъгъл. Баща му е купил китарата, когато е бил в началното училище и на нея е написано логото на училищната му група „Silueti“ („силуети“ на български) на главата и някакъв допълнителен текст върху тялото от времето, когато е служил в армията, както и рисунки с имена като „Deep Purple“, „Foreigner“, „Rainbow“ и други.
Колекция 2021 г.
Благодарение на баща ми винаги бях заобиколен от китари и музикална техника, тъй като е колекционирал китари през годините. Притежаваме различни видове като акустична, класическа, 12-струнна акустична, електро-акустична, електрическа и дори бас китара, повечето от които са изработени от българския производител Кремона. Щраквайки върху снимката, можете да видите първата китара на баща ми от началото на 70-те, в най-десния ъгъл. Баща му е купил китарата, когато е бил в началното училище и на нея е написано логото на училищната му група „Silueti“ („силуети“ на български) на главата и някакъв допълнителен текст върху тялото от времето, когато е служил в армията, както и рисунки с имена като „Deep Purple“, „Foreigner“, „Rainbow“ и други.
Колекция 2021
1.2. Втора генерация
Денят, в който съм се родил през 1995 г., баща ми написва песен за мен и като малък ми я свирише и след това слагаше китарата в ръцете ми, за да види дали ще предизвика интерес. Вероятно бях твърде млад и невеж, защото обичах само да го слушам как свири и нямах интерес да науча инструмента. Въпреки това, винаги, когато имаше гости вкъщи, тайно затварях врати, уверявах се, че няма никой наоколо, хващах акустична китара и започвах да дрънкам на отворени струни. Също така, като малък имах играчка китара (тази на снимката) и подскачах с нея, слушайки българската песен „Ха-Ха“ на Милена Славова.
3-ти рожден ден (1998)
Денят, в който съм се родил през 1995 г., баща ми написва песен за мен и като малък ми я свирише и след това слагаше китарата в ръцете ми, за да види дали ще предизвика интерес. Вероятно бях твърде млад и невеж, защото обичах само да го слушам как свири и нямах интерес да науча инструмента. Въпреки това, винаги, когато имаше гости вкъщи, тайно затварях врати, уверявах се, че няма никой наоколо, хващах акустична китара и започвах да дрънкам на отворени струни. Също така, като малък имах играчка китара (тази на снимката) и подскачах с нея, слушайки българската песен „Ха-Ха“ на Милена Славова.
3rd birthday (1998)
3-ти рожден ден (1998)
1.3. Звукът на детството
Преди всичко, слушах баща ми как свири песни на рок групи от 60-те, 70-те и 80-те на китарата. Примери за песни, които помня на електрическата китара, са „Whiskey In The Jar“ на Thin Lizzy, „Burn“, „Black Night“ и „Knocking At Your Back Door“ на Deep Purple, „Heaven and Hell“ на Black Sabbath и „All Night Long" на Rainbow. Относно акустичната, мога да се сетя за рождената си песен, „Приятели“ на Фактор (българска група) и „Innuendo“ на Queen. Второ, докато си играех с играчките, слушах касетка с музиката на Джо Сатриани, която баща ми си е играл да зписва на стар касетофон с две колони. Точният звук на детство ми са песни му „Crushing Day“, „Surfing with the Alien“, „Driving in Night“, „Summer Song“, „Hords of Locusts“ и „Maroccan Sunset“.
Голямо разнообразие от музикални жанрове ми беше представено като дете. Като контраст, някои касети имаха жанрове като new wave и диско. Песните, които помня, са „Tarzan Boy“ на Baltimora и „Cotton Eye Joe“ на Rednex. По-късно слушах повече радиото и обичах, когато пуснат "Dare" на Gorillaz. Направихме кавър на тази песен с приятели при последнaта ни гимназиална изява. Може би това е причината да съм ценител на музиката и да приемам различните жанрове, но моят корен и най-голям фаворит е със сигурност рокът.
2. Началото
2.1. Музикатите са готини
Всичко започна, когато бях на почти 11 години, около Ноември 2007-ма година. Един ден влизам в хола и баща ми гледа концерт на много известна рок група от 60-те - 80-те по телевизията и седнах да гледам с него. Не мога да си спомня коя група свиреше, но нека приемем, че е била Deep Purple. Бях развълнуван и си представях какво би било да съм на тяхно място на голямата сцена. Изкушението да бъда „готин“ като рок звезда и коментарът на баща ми, че момичетата харесват китаристи, бяха всичката мотивация, от която се нуждаех, за да го помоля най-накрая да ме научи. Следващото нещо, което се случи, е, той почна да ми показва основни акорди и техники на акустичната китара.
2.2. Първи стъпки
Една от първите песни, които помня, че баща ми ми показа на акустичната китара, е стара руска песен „Миллион алых роз“ на Алла Пугачева, защото има 3 основни акорда и добра техника за ритъм, които да научи един начинаещ. След като се научих да свиря чисти акорди и да ги сменям бързо, преминах към единствената електрическа китара, която имахме по това време, която всъщност е втората китара на баща ми от ученическите му години. Това е стара Кремона от 70-те, която той е модифицирал и пребоядисал в бяло. Първата песен, която научих на нея, беше „Fear of the dark“ на Iron Maiden. Намерих я в онлайн видео платформа, наречена „Vbox7“ (това е което ние българите използвахме преди YouTube). Беше кавър на китара на някого и тъй като по това време нямаше онлайн уроци по китара, трябваше да спра и да го превъртам милион пъти, преди да хвана всички ноти на един-единствен риф. Научих всичко, освен солото, защото е твърде трудно за начинаещ. Изненадващото е, че хванах останалото много бързо и можех да го изсвиря много добре за нула време.
2.3. Влюбих се
От момента, в който започнах да изучавам основите, се влюбих и никога не съм пускал китарата до ден днешен, независимо какви промени имах в живота си. Това се оказа моето нещо още от самото начало и всъщност никога не е било за да бъда готин или да впечатля някого. Разбира се, мечтата ми като тийнейджър беше да стана музикант и да свиря на голям стадион, но въпреки първоначалната си мотивация запазих всичко за себе си, особено първите две години. Не исках да се появявам никъде, преди да се науча как да свиря гладко и чисто. Първият път, когато се показах с китара, беше втората седмица от гимназията, през Септември 2009-та година, когато бяхме още зайци и вече бях започнал да пускам дълга коса. Превърнахме часът по музика в изпълнение на живо и всички от училището дойдоха в стаята ни, за да видят какво се случва.
3. Основни китари
3.1 Стартов пакет
През 2008 г., няколко месеца след като започнах да свиря на електрическата Кремона, баща ми намери китара, която е като легендарния модел Стратокастер на американския производител Фендер. Никога не сме имали музикален магазин в родния ни град Търговище, така че първата ми китара е от местен магазин, който беше като аутлет за дрехи, но имаше също електрически уреди и мебели. Това е модел Круизър, цвят „слънчево изгаряне“ ("sunburst" на английски), от южнокорейския производител Крафтер. И все пак, за разлика от покупка от типичен музикален магазин, където бихте купили китарата като един артикул и дори не получавате калъф, тази покупка беше пълен стартов пакет. Имах чисто нова чудесно звучаща китара с тунер, колан и калъф от производителя, плюс допълнителен малък усилвател и може би дори кабел заедно с него. Нов инструмент и оригинално качествено оборудване за по-малко разходи от една-единствена китара от музикален магазин! Колко готино е това?! Нека го наречем съдба, защото никога повече не е имало толкова добър продукт в този магазин или другаде в града.
Crafter Cruiser и подобен пакет
3.2 Мулти-ефект процесор
По-късно същата година за първи път стъпих в музикален магазин, в най-близкия град - Шумен, и пробвах мулти-ефект процесора Zoom G1X (2006). Веднага след като чух вградените барабани и дисторшън ефекта, който звучеше като китарата на Стив Кларк в песента „Too late for love“ на Def Leppard, просто трябваше да го имам. От този момент нататък това използвах, когато свирех на електрическата китара. Барабанните от ефекта най-накрая ми подобриха уцелването на тактовете и чувството за ритъм като цяло. Преди това трудно хващах ритъма в часовете по музика или танци.
Zoom G1X (2006)
3.3. Електро-акустична китара
Около година след като родителите ми видяха, че посвещавам часове в стаята си всеки ден, свирейки с такава страст, ме изненадаха с електро-акустична китара Fender с изрязано тяло, която случайно намерили в хипермаркет в Шумен. Отново китара не от музикален магазин, но с отлично качество. Искаха да имам акустична, която да е в тон и на която се свири лесно, за разлика от старите китари на Кремона, които имахме.
За да свиря в различни тонове и да експериментирам на акустичната, направих импровизирано капо с молив и ластици за коса, преди да си взема истинско от музикален магазин в Стара Загора. Години по-късно, през 2016 г., купих допълнителни аксесоари от Варна като слайд за китара и перца за пръсти, за да свиря песента „Too Old to Die Young“ на Brother Dege.
Fender
CD-60CE NAT
3. Основни китари
3.1 Стартов пакет
През 2008 г., няколко месеца след като започнах да свиря на електрическата Кремона, баща ми намери китара, която е като легендарния модел Стратокастер на американския производител Фендер. Никога не сме имали музикален магазин в родния ни град Търговище, така че първата ми китара е от местен магазин, който беше като аутлет за дрехи, но имаше също електрически уреди и мебели. Това е модел Круизър, цвят „слънчево изгаряне“ ("sunburst" на английски), от южнокорейския производител Крафтер. И все пак, за разлика от покупка от типичен музикален магазин, където бихте купили китарата като един артикул и дори не получавате калъф, тази покупка беше пълен стартов пакет.
Crafter Cruiser и подобен пакет
Имах чисто нова чудесно звучаща китара с тунер, колан и калъф от производителя, плюс допълнителен малък усилвател и може би дори кабел заедно с него. Нов инструмент и оригинално качествено оборудване за по-малко разходи от една-единствена китара от музикален магазин! Колко готино е това?! Нека го наречем съдба, защото никога повече не е имало толкова добър продукт в този магазин или другаде в града.
3.2 Мулти-ефект процесор
По-късно същата година за първи път стъпих в музикален магазин, в най-близкия град - Шумен, и пробвах мулти-ефект процесора Zoom G1X (2006). Веднага след като чух вградените барабани и дисторшън ефекта, който звучеше като китарата на Стив Кларк в песента „Too late for love“ на Def Leppard, просто трябваше да го имам.
Zoom G1X (2006)
От този момент нататък това използвах, когато свирех на електрическата китара. Барабанните от ефекта най-накрая ми подобриха уцелването на тактовете и чувството за ритъм като цяло. Преди това трудно хващах ритъма в часовете по музика или танци.
3.3. Електро-акустична китара
Около година след като родителите ми видяха, че посвещавам часове в стаята си всеки ден, свирейки с такава страст, ме изненадаха с електро-акустична китара Fender с изрязано тяло, която случайно намерили в хипермаркет в Шумен. Отново китара не от музикален магазин, но с отлично качество. Искаха да имам акустична, която да е в тон и на която се свири лесно, за разлика от старите китари на Кремона, които имахме.
Fender CD-60CE NAT
За да свиря в различни тонове и да експериментирам на акустичната, направих импровизирано капо с молив и ластици за коса, преди да си взема истинско от музикален магазин в Стара Загора. Години по-късно, през 2016 г., купих допълнителни аксесоари от Варна като слайд за китара и перца за пръсти, за да свиря песента „Too Old to Die Young“ на Brother Dege.
4. Влияние
Разбира се, баща ми беше най-голямото ми и първо влияние. Може да се каже, че много неща на китарата, които имам като вроден талант, са наследени от него. Неща като свирене по слух, старият рокендрол вкус и може би дори писането на песни. Има и още трима важни китаристи, които изграждат значителна част от моя стил на свирене, изпълнение на живо, писане на песни и дори подход към живота с тази музикална страст.
(Queen)
4.1. Joe Satriani
Скоро след като започнах да свиря на Crafter Cruiser китарата, намерих видеоклип със самия Джо Сатриани, който показва как се свири „Surfing with the alien“, което е една от песните на касетата на баща ми, която слушах отново и отново като хлапе. От солото на песента се научих да чукам по струната с ръба на перцето, което по-късно беше префразирано в солото на песента ми „Pythagorean“. След това научих песента му „Crowd Chant“, защото има страхотно взаимодействие с публиката. Това е една от песните, които изсвирих при първото си живо изпълнение на китара и всички я харесаха. Спомням си дори, че един от учениците от горните класове ме попита след това дали имам написано нещо от мен и тогава изсвирих едно от моите мини солца, но отдавна съм забравил какво точно беше.
Музиката на Джо Сатриани ми помогна да стана по-техничен с китарата и да използвам техники като „hammer-ons“, вибрато, „pull-offs“ и хармоники. Започнах също да използвам тремолото и научих готини трикове с него. Толкова съм благодарен, че съм израснал с неговото изкуство и че научих всички тези неща още в начален етап.
4.2. Steve Clark
Като тийнейджър повечето кавъри, които свирех, бяха песни на английската група Def Leppard. Бях толкова голям фен, че дори нарисувах тяхното жълто и оранжево лого и го залепих, буква по буква, на гърба на електрическата си китара. Тези рисунки все още стоят, но първите букви паднаха, така че сега пише само "Leppard". Ако някога ми се наложи да участвам в трибют банда, това вероятно ще бъде тя.
Снимка 2021 г.
Стив Кларк е китаристът зад най-емблематичните песни на групата от хитовите им албуми. Примери за това са „Rock of ages“ и „Too late for love“, които също изпълних в гимназията при първото си появяване с китара, а любимият ми албум за всички времена е „Pyromania“. Забелязах Стив чрез необикновеното му свирене и ниско смъкната китара, защото освен че е бил страхотен музикант, е правил и страхотно шоу. Като тийнейджър се опитвах да направя някои от характерните му движения и дори веднъж носех шал като него. Освен това видеоконцертът на живо на Def Leppard от 1988 г., наречен „Live: In the Round, in Your Face“ беше най-голямото ми влияние за изпълнение на живо. Исках да бъда точно като тях и мечтаех да свиря на същата кръгла сцена. Такова влияние, че веднъж в училище дори скочих от сцената по време на песента и свирих части от солото си във въздъха.
Интересен личен факт е, че докато аз съм голям фен на Стив Кларк, баща ми харева Джими Пейдж от Led Zeppelin, въпреки че е повече фен на Ричи Блекмор. Ето интересното... Идолът на Стив е бил Джими Пейдж! Поради тази причина избрах снимката с двугрифната китара, защото Джими Пейдж е свирил на същия черешово-червен модел Gibson EDS-1275.
4.3. Brian May
Този музикант винаги ми е бил модел за подражание, но влиянието му е по-скоро върху подхода с музиката в живота ми, а не директно върху китарата. Брайън Мей е може би първото име, което научих от света на рокендрола. Както споменах, „Innuendo“, особено фламенко частта, беше една от песните на Queen, които ми беше свирена като дете на класическа китара. Наред с това, родителите ми винаги са ми давали Брайън като пример за музикант с различни умения и академични успехи. Очевидно това е имало своето отражение, защото днес съм инженер с академичен опит и музикално хоби.
Най-голямото ми влияние дойде след като прочетох историята на Брайън в книгата на Лора Джаксън „Brian May: The definitive biography“. Годината беше 2016 и аз бях трета година в университета. Толкова се вдъхнових, че за първи път подхванах музикална теория, което ми подобри солата и писането на песни.
Блъгарско издание
на книгата
Блъгарско издание на книгата
По-малко известен факт е, че след смъртта на Стив Кларк през януари 1991 г., следва смъртта на Фреди Меркюри през ноември същата година и Def Leppard са голяма подкрепа за Queen, тъй като те знаят точно какво е чувството да загубиш значим член на групата и скъп приятел.
4.3. Brian May
Този музикант винаги ми е бил модел за подражание, но влиянието му е по-скоро върху подхода с музиката в живота ми, а не директно върху китарата. Брайън Мей е може би първото име, което научих от света на рокендрола. Както споменах, „Innuendo“, особено фламенко частта, беше една от песните на Queen, които ми беше свирена като дете на класическа китара. Наред с това, родителите ми винаги са ми давали Брайън като пример за музикант с различни умения и академични успехи. Очевидно това е имало своето отражение, защото днес съм инженер с академичен опит и музикално хоби.
Блъгарско издание
на книгата
Най-голямото ми влияние дойде след като прочетох историята на Брайън в книгата на Лора Джаксън „Brian May: The definitive biography“. Годината беше 2016 и аз бях трета година в университета. Толкова се вдъхнових, че за първи път подхванах музикална теория, което ми подобри солата и писането на песни.
По-малко известен факт е, че след смъртта на Стив Кларк през януари 1991 г., следва смъртта на Фреди Меркюри през ноември същата година и Def Leppard са голяма подкрепа за Queen, тъй като те знаят точно какво е чувството да загубиш значим член на групата и скъп приятел.
5. Композиране
5.1. Първи песни
Около края на април 2011 г. нашият класен ръководител случайно ме забеляза в коридора по време на междучасиеие и ми даде задачата да напиша песен за Питагоровата теорема за следващия ден. Имах по-малко от 24 часа и никога преди не бях писал текстове. Съсредоточен повече върху инструментала, който чувате в песента ми „Pythagorean“, можах да измисля само припева, докато двата куплета са написани през 2021 г., десетилетие по-късно. Показах ритъма на съученик, който свиреше на бас китара, а на следващия ден целият ни клас беше заснет за националната телевизия.
От друга страна, първите ми опити да си измислям инструментали всъщност датират още от първата половина на 2008 г. На електрическата китара Crafter тренирах да сменям бързо основните акорди и целех прозиволни ноти по грифа с идеята да получа рифове и мини сола. Любимите ми комбинации от акорди бяха „ла“ (A), „фа“ (F) и „сол“ (G). Най-накрая използвах тези акорди в началото на 2012 г. и написах текст към тях. Песента се казва „I Won't Cry“. Това е любовна песен с нереална история и първата ми песен с цялостна структура. Измислянето на текста беше най-трудната част, разбира се, така че винаги, като напишех един ред, търсих дума в интернет, която да се римува, и така изграждах следващия ред. По този начин е написан целият текст, като единственото изключение е преди-припевът. Там просто нахвърлях произволни думи и фрази, които да придават добър акцент. Тъй като песента първоначално е написана на електрическа китара, включва сола и хармоники като текстура, но те изискват втори китарист, докато моите текущи демота са всичките звукозаписи на телефона ми.
5.2. Писане
Свиренето на китара е духовно нещо за мен и е също моето бягство от реалността и стреса. Мога да прекарам часове сам в стаята, когато свиря, напълно съсредоточен и безгрижен за всичко останало. Един ден в края на 2016 г. хващам моя електрически Crafter, натискам бутона за запис и започвам да изливам всичко, което бях написал до него момент. Бях изненадан, когато спрях записа 1 час по-късно, а ми се стори само като минута. Пазех всичко като поверителна тайна до 2021 г., защото за мен това има дълбок смисъл и исках да го предпазя от всякакви мнения. Дори най-близките ми бяха изненадани, когато разбраха за по-голямата част от труда ми.
Винаги съм имал тази вътрешна мотивация да композирам и експериментирам със звуковите възможности на инструмента. Например, когато се сдобих с процесора Zoom, се опитвах да измисля мелодии с различните ритми и ефекти. Така първоначално се роди концепцията за моя ранен инструментал "Shiftin 'Gears", където в началото буквално се опитвам да интерпретирам барабаните на китарата. Друг експеримент беше свиренето на електрическа китара с капо аксесоар и се роди интересна мелодия, която по-късно се превърна в моя инструментал "Afterburner". Използвам музикалното си хоби и за да запомня думи и фрази на английски, така че когато попадна на нещо интересно, като идиом, често бих го използвал, с цел изграждане на контекст около основната идея. Това ми помага да разнообразя и да бъда креативен с текстовете. Аз обаче съм само китарист, а не певец. Всъщност за мен е огромно предизвикателство да пея, но няма друг начин да дам живот на всичките си идеи, особено започвайки като човек-оркестър.
6. Завръщане
6.1. Голямо прекъсване
В гимназията силните ми страни бяха математиката и свиренето на китара. Никога не съм се занимавал с музика, така че трябваше да избера кариера с математика. Ето защо на първо място влязох в Технически университет и избрах ИТ индустрията. Септември 2014 г. започна академичният ми път и се преместих в големия град - Варна. Сега трябваше да споделям една и същата стая с още двама студенти в университетското общежитие. Това бяха първите ми големи промени в живота и причините да оставя електрическата китара в родния си град. Имах само акустична наоколо за свирене, защото не можех напълно да се откажа от това хоби.
6.2. Ново хоби
Няколко месеца преди университета ходих на уроци по салса танци и след като се преместих, точно до общежитието имаше същото танцово студио, затова продължих часовете си там и намерих нови приятели. Това ме мотивира да опитам уроци по хип-хоп, защото като тийнейджър исках да изживея този тип хореографии от филмите. Бях част от различни танцови общности през годините до 2019 г., когато получих дипломата си от университета и официално започнах кариерата си в ИТ индустрията. Предстояха новите големи промени.
6.3. Събуждане
Да живееш в големия град и да работиш за национална компания като квалифициран компютърен инженер е страхотно. От друга страна, от всички тези житейски събития се изгубих от поглед с музиката. От 2014 г. преследвах кариера, използвах танците за социални контакти и свирих само на акустична китара при затворени врати. Електрическата заедно с цялата апаратура все още стоеше в родния ми град.
Януари 2021 г., докато чета автобиографията на Брус Дикинсън в книгата му „What Does This Button Do?“, в един момент започнах да осъзнавам части от това, което прочетохте за мен досега. Веднага си сложих слушалки и пуснах „Fear of the dark“ в памет на добрите стари времена, започвайки на старата електрическа китара Кремона на баща ми. Всяка възможна емоция беше изпитана. Моят голям пъзел в живота най-накрая беше подреден! Вече знаете цялата история, но доста отдавна бях забравил кой съм. Тази книга беше липсващото парченце, което да върне пламъка обратно, греейки както никога досега.
Блъгарско издание
на книгата
Блъгарско издание на книгата
Да живееш в големия град и да работиш за национална компания като квалифициран компютърен инженер е страхотно. От друга страна, от всички тези житейски събития се изгубих от поглед с музиката. От 2014 г. преследвах кариера, използвах танците за социални контакти и свирих само на акустична китара при затворени врати. Електрическата заедно с цялата апаратура все още стоеше в родния ми град.
Януари 2021 г., докато чета автобиографията на Брус Дикинсън в книгата му „What Does This Button Do?“, в един момент започнах да осъзнавам части от това, което прочетохте за мен досега. Веднага си сложих слушалки и пуснах „Fear of the dark“ в памет на добрите стари времена, започвайки на старата електрическа китара Кремона на баща ми. Всяка възможна емоция беше изпитана. Моят голям пъзел в живота най-накрая беше подреден! Вече знаете цялата история, но доста отдавна бях забравил кой съм. Тази книга беше липсващото парченце, което да върне пламъка обратно, греейки както никога досега.
Блъгарско издание
на книгата
6.4. Ново оборудване
Отчаяно имах нужда да се свържа отново с песните си на електрическата китара, затова се втурнах към музикалния магазин и намерих този модел Stratocaster на Squier, който има същата форма като стария ми Crafter Cruiser и подобно покритие в цвят „слънчево изгаряне“ ("sunburst" на английски). Първата китара от музикален магазин и производителят ѝ е придобит от Fender! Купих я заедно с нов усилвател, колан и калъф за китара, кабел, перца и тунер. Покупка подобна на първия ми стартов пакет, но този път всичко се продаваше като отделен артикул, дори не е направено от един и същи производител, и също беше 3 пъти по-скъпо. Трябваше да похарча всичките си спестявания, но изобщо не се колебах, защото дълбоко в себе си знаех, че това е правилното нещо и така или иначе щях да се нуждая от по-качествено оборудване.
Тъй като цялата ми музика на електрическата китара е написана на конкретен мултиефект процесор, знаех, че в един момент ще трябва да го заменя. Търсейки алтернатива разбрах, че компанията вече е направила ново поколение на същия процесор през 2019 г. - „Zoom G1X Four“. Чудесна новина, защото повечето от барабанните ритми и ефектите, които използвах за създаването на моите песни, все още ги има, заедно с някои нови функции.
Магистър студент по софтуерно инженерство и работейки на пълен работен ден беше повече от достатъчно стрес, за да си остана вкъщи и да не ходя никъде. Това ми позволи да спестя пари и да си купя скоро новото поколение ефект. След прехода старите ми песни имат някои промени, но всъщност звучат по-добре. Това определено беше необходимо подобрение за писането ми на песни. Имайте предвид само едно нещо, ако решите да закупите този продукт. За разлика от стария, този процесор от 2019 г. се продава без захранващ адаптер, така че бях много изненадан да видя само 4 батерии в кутията и трябваше да купя адаптера отделно.
Squier Stratocaster
Zoom G1X Four
(2019)
Отчаяно имах нужда да се свържа отново с песните си на електрическата китара, затова се втурнах към музикалния магазин и намерих този модел Stratocaster на Squier, който има същата форма като стария ми Crafter Cruiser и подобно покритие в цвят „слънчево изгаряне“ ("sunburst" на английски). Първата китара от музикален магазин и производителят ѝ е придобит от Fender! Купих я заедно с нов усилвател, колан и калъф за китара, кабел, перца и тунер. Покупка подобна на първия ми стартов пакет, но този път всичко се продаваше като отделен артикул, дори не е направено от един и същи производител, и също беше 3 пъти по-скъпо. Трябваше да похарча всичките си спестявания, но изобщо не се колебах, защото дълбоко в себе си знаех, че това е правилното нещо и така или иначе щях да се нуждая от по-качествено оборудване.
Squier Stratocaster
Тъй като цялата ми музика на електрическата китара е написана на конкретен мултиефект процесор, знаех, че в един момент ще трябва да го заменя. Търсейки алтернатива разбрах, че компанията вече е направила ново поколение на същия процесор през 2019 г. - „Zoom G1X Four“. Чудесна новина, защото повечето от барабанните ритми и ефектите, които използвах за създаването на моите песни, все още ги има, заедно с някои нови функции.
Zoom G1X Four
(2019)
Zoom G1X Four (2019)
Магистър студент по софтуерно инженерство и работейки на пълен работен ден беше повече от достатъчно стрес, за да си остана вкъщи и да не ходя никъде. Това ми позволи да спестя пари и да си купя скоро новото поколение ефект. След прехода старите ми песни имат някои промени, но всъщност звучат по-добре. Това определено беше необходимо подобрение за писането ми на песни. Имайте предвид само едно нещо, ако решите да закупите този продукт. За разлика от стария, този процесор от 2019 г. се продава без захранващ адаптер, така че бях много изненадан да видя само 4 батерии в кутията и трябваше да купя адаптера отделно.
6.5. "Здравей свят!"
Години наред мислех, че електрическата китара и композирането са временно нещо, но остана. Не мога да се отърся от това или да спра да мисля за него. Въпреки всяка голяма промяна в живота и мненията относно музикалната индустрия, няма час или минута, в които да не съм свирил вдъхновено или да не съм писал песни. Ще се изненадате колко много ми пука дори за най-малките детайли и мога да работя с дни върху един текстов ред, китарен риф или соло. Винаги съм улавял всяка една музикална идея, която ми е идвала на ум. Тази голяма почивка и опитът да заменя музиката с танци също не можеха да убият страстта ми. Просто свирех на акустична и прехвърлях идеи от нея на електрическата китара, когато се прибирах в родния си град.
Отбелязвайки важно събитие с писането на песни през 2021 г., а именно десетилетие труд, единствената ми цел е да си завърша това по което съм работил през последните 10 години и да направя музиката си достъпна. Довършвайки старите си песни, дори написах нова, наречена „Mount Up“, за да направя точно представяне на себе си и да имам напомняне да не се самозабравям отново. Тази песен е моето завръщане към електрическата китара и опитът ми да задам правилния тон.
Върнете се към: